Постинг
20.07.2018 12:06 -
Есенно кокиче
Насън откъснах есенно кокиче.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче
от плитки сплело лек срещу смъртта.
Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи
за всички Юди преродени в лято,
дошли за своя съдбоносен сбор,
когато истината е с криле на ято,
оставящо след себе си позор.
Кокичето замръзна в тишината
на неизреченото в този миг свещен.
Докосна го със сърпа си луната,
с лъчи погали го възкръсналият ден.
Събудих се с напълно ново име.
Дошла отново беше пролетта.
Но в спомена остана вечно зримо
кокичето откъснато през есента.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче
от плитки сплело лек срещу смъртта.
Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи
за всички Юди преродени в лято,
дошли за своя съдбоносен сбор,
когато истината е с криле на ято,
оставящо след себе си позор.
Кокичето замръзна в тишината
на неизреченото в този миг свещен.
Докосна го със сърпа си луната,
с лъчи погали го възкръсналият ден.
Събудих се с напълно ново име.
Дошла отново беше пролетта.
Но в спомена остана вечно зримо
кокичето откъснато през есента.
и красиво!Макар и примесено с тъга.
цитирайrosiela написа:
Мило, оригинално и красиво!Макар и примесено с тъга.
Много радост през уикенда и през новата седмица ти пожелавам!
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
цитирайЗамислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
lexparsy написа:
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
Формулира изключително точно нещата и ми е трудно да добавя нещо към казаното от теб. Само по повод слагащите минуси. Наскоро попаднах на един афоризъм, който гласеше, че завистта е преди всичко израз на неудовлетворение на онзи, който я изпитва, от самия себе си. На същата основа се реализира и феномена с минусите. Нека не обръщаме внимание на тези болни души. Те се нуждаят от лечение, а психиатричните клиники у нас са препълнени и дори освобождават душевноболни, които бродят около нас за ужас на мнозина.
Весел уикенд, Приятелю!
Запомнящо!
цитирайnalia написа:
Хубаво е, Младене! Запомнящо!
Светла неделя от мен!
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
цитирай"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
vedrina написа:
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
Трогнат съм от коментара Ви и от разказаното в него. Беше много поетично поднесено!
Желая Ви много хубава седмица!